Централните банки продължават да се подготвят за промяна в политиката на Фед

Седмица на паричната политика в преглед: 21-25 юли 2014 г

от Питър Нилсен, Новини на Централната банка

Централните банки продължават да се позиционират, за да издържат на последиците от предстоящата промяна в паричната политика на САЩ, като миналата седмица Унгария, Нигерия и Русия посочват необходимостта да поддържат строга политика в светлината на рисковете, пред които ще бъдат изправени от по-високите лихвени проценти в САЩ.

Силната реакция на световните финансови пазари към новините миналото лято, че Фед вероятно ще започне да приключва пет години количествено облекчаване – епизод, който сега е известен като „стеснителна истерика” – все още се изгаря в паметта на политиците, които нямат търпение да избегнат повторение.

С третия кръг от покупки на активи от Фед, който трябва да приключи през ноември и първото покачване на лихвите, очаквано в средата на 2015 г., централните банки на нововъзникващите пазари искат да гарантират, че могат да предложат атрактивни нива на възвръщаемост, които отразяват техните нива на инфлация и риска от обменния курс амортизация.

Руската централна банка, която миналата седмица изненада пазарите, като повиши лихвата си с 50 базисни пункта, посочи нарастващата вероятност от ускоряване на инфлацията от това, което описа като „негативни тенденции," включително "корекции в паричната политика на чуждестранните централни банки и потенциалното въздействие на тези фактори върху обменния курс на националната валута"

Централната банка на Нигерия, която поддържа лихвите според очакванията, се позова на „точки на налягане”, които включват последиците от намаляването на количественото облекчаване от страна на Фед върху капиталовите потоци и резервите.

Централната банка на Унгария, която заяви, че двугодишният цикъл на намаляване на лихвите вече е приключил, посочи необходимостта от „предпазлив подход" на политика поради несигурността относно бъдещата глобална финансова среда.

Централната банка на Нова Зеландия също призова за пауза след четири последователни повишения на лихвите, за да оцени въздействието на по-строгата си политика върху икономиката. Но този ход беше широко очакван поради продължаващата сила на нейната валута въпреки по-ниските цени на суровините.

Междувременно политиците продължават да усвояват и обсъждат последиците от годишния доклад на Банката за международни разплащания (BIS) от миналия месец, който привлече вниманието към нарастващите рискове от натрупването на дълг не само в развитите икономики, но и в развиващите се пазари.

Последният повод беше в четвъртък, когато Оливие Бланшар, икономически съветник и ръководител на изследванията в Международния валутен фонд (МВФ), каза, че е по-малко притеснен от последствията от прекомерното поемане на риск в среда с ниски доходи, отколкото BIS.

Говорейки пред пресата във връзка с актуализацията на световната икономическа перспектива, Бланшар се съгласи, че оценките на някои финансови пазари са доста оптимистични, но твърди, че тъй като ливъриджът на някои „главни актьори„не беше високо, влиянието на спада в цените на акциите“не би било катастрофално в смисъл да доведе до фалити на финансови участници."

Естествено, това звучи успокояващо. Единственият проблем е, че икономическата история никога не се повтаря. Докато ливъриджът от големите банки и инвеститори влоши финансовите кризи от 2007-2009 г., финансовата индустрия се промени оттогава и основните потоци на капитали през границите сега са под формата на потоци от портфейли, а не потоци от банковия сектор.

"От това не следва, че бъдещите пристъпи на смущения на пазара трябва да следват същия механизъм, както в миналото,“, каза новият икономически съветник на BIS, Хюн Сонг Шин, пред централните банкери на годишната среща на BIS на 29 юни в Базел, Швейцария.

Дългосрочните инвеститори вече могат да реагират на същите сили, на които играчите с ливъридж реагираха в миналото. Има по-голям дял инвеститори с краткосрочни времеви хоризонти в дългови инструменти на нововъзникващите пазари, които могат да засилят всякакви сътресения, когато глобалните условия се влошат, каза Шин, който измисли това "втората фаза на глобалната ликвидност."

През първите 30 седмици на годинатаr, 90-те централни банки, следвани от Central Bank News, са повишили лихвите си 30 пъти, или 10.6% от всички решения, спрямо 9.3% от решенията в края на първото полугодие и 8.7% в края на първото тримесечие.

Междувременно централните банки намалиха лихвите 37 пъти тази година, или 13.1% от всички решения, спрямо 12.1% в края на юни и 11.9% в края на първото тримесечие.

По този начин централните банки продължават да намалят политическите лихви, за да подкрепят икономическата активност, но тенденцията към по-високи лихви е безпогрешна.

Подкрепен от двуседмичното покачване на лихвите, лихвеният процент по глобалната парична политика (GMPR), средният номинален лихвен процент на 90-те централни банки, се повиши до 5.55% от 5.53% в края на юни и 5.53% в края на първото тримесечие и 5.41% в края на 2013 г.

СПИСЪК НА РЕШЕНИЯТА НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА:

• Бангладеш поддържа лихвен процент
• Унгария намалява лихвите с 20 базисни пункта, но слага край на 2-годишния цикъл на облекчаване
• Нигерия поддържа курс, за да поддържа стабилен валутен курс на найра
• Нова Зеландия повишава лихвата за 4-ти път, но сега ще спре
• Русия повишава лихвения процент с 50 базисни пункта и ще повиши още, ако е необходимо
• Тринидад държи курс, за да управлява инфлационните очаквания

СПИСЪК НА ДРУГИ ИСТОРИИ МИНАЛАТА СЕДМИЦА:

• Свиването на глобалната банкова дейност приключва през Q1 – BIS

ТАБЛИЦА С РЕШЕНИЯТА ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА:

Тази седмица (Седмица 31) осем централни банки ще вземат решения относно паричната политика, включващи страните Израел, Ангола, Съединените щати, Албания, Фиджи, Филипините, Чехия и Колумбия. ТАБЛИЦА С РЕШЕНИЯТА ЗА ПАРИЧНА ПОЛИТИКА ЗА ТАЗИ СЕДМИЦА:

www.CentralBankNews.info